Някои истини за червената коса
Вторник, 05 Август 2008 10:30
“Поне веднъж в живота си всеки мъж е длъжен да се влюби лудо във великолепна червенокоса жена.” - Лусил БолЧервеният цвят привлича някои хора, така както би привлякъл бик в Испания, безмилостен, стабилен, чист. По-малко от четири процента от населението на света е с естествено червена коса. И по-малко от два процента в Америка. Генът на червената коса е бил открит през 1995 и самото откритие не е удостоено с особено внимание. Противно на всяка логика, тъй като червенокосите, по правило, привличат доста погледи. Някои негативни, като асоциирането на цвета с вещици и лудост. Други позитивни, като например обичаната от всички Луси, малката русалка, и феминистката икона Лилит, първата жена на Адам, която настоявала за равенство между половете. Има, разбира се, и много митове за косите в пурпурен цвят.
Предлагаме ви да прочетете истинската история на този удивителен дар на природата.
60 процента от жените, които боядисват косите си, го правят вкъщи. От тях 26 процента избират русия цвят, 27 процента се превръщат в брюнетки, и 30 процента избират червен цвят за косата си. От 2000 година насам продажбите на бои за коса в червен цвят за домашна употреба се е покачило със 17 процента.
Професор Джонатан Рийс провел проучване върху червенокосите в университета на Единбург. Той пръв идентифицирал “гена на червената коса”, меланокортин 1 рецептор (MC1R), който се намира в шестнадесетата хромозома и на който се дължи червената коса.
Червената коса всъщност представлява генетична мутация.
Червена коса покрива главите само на 4 процента от хората. Повечето от тях обитават Великобритания, Ирландия и Австралия.
В света най-голям процент естествено червенокоси има в Шотландия (13 процента), следвани плътно от Ирландия с 10 процента. В САЩ около 2 процента от населението са червенокоси.
Смята се, че червенокосите са податливи на оглушаване в следствие влиянието на работната среда. И това вероятно е истина, тъй като меланоцита (пигмент произвеждащ цвета на коса, очи и т.н.) се намира в средното ухо.
Зеленият цвят смекчава червения. Затова и червенокосите, още от деца са приучвани да носят зелено. Сякаш червената коса е нещо срамно.
В ранните години на 17 век, в югозападна Англия, в края на царуването на кралица Елизабет 1, се появяват приказките за малките палави духчета – феи. Още оттогава те се свързват с представата за червена коса поради тяхната пакостливост и неземни способности.
Проучване през 2002 година показва, че червенокосите са по-неподатливи на анестезия от останалите, като за тях са необходими 20 процента повече упойващо вещество. Недостатъчните дози водели до ранно събуждане на хората, по време на хирургическата операция, и се налагало да бъдат отменяни процедури. (лично гарантирам за акуратността на проучването)
Възрастните имат около 120 000 косъма по главата си, червенокосите имат по-малко, русокосите имат повече, тъмнокосите имат най-много.
Дерматолога от Харвард Маду Патак нарича червенокосите “тройни неудачници” тъй като техния червен пигмент е недостатъчен филтър за слънчевата светлина и кожата им е по-податлива на слънчево изгаряне, рак на кожата и сбръчкване в следствие напреднала възраст. Носете си слънчевата шапка!!! Макар и да не сме неудачници.
От генетична гледна точка, червената коса е рецесивен белег. Може да се прояви след няколко поколения от тъмни коси.
Червената коса не посивява. Първоначално придобива жълтеникав цвят, след което побелява. Открито е също, че червенокосите губят цвета си по-късно отколкото хората с други цветове на косата.
От научна гледна точка, самото възприемане на червения цвят ускорява метаболизма и дишането на гледащия.
Първите червенокоси човеци са се появили на земята преди около 50 000 години в Африка и след това са се разпрострели в северната част на Европа.
Името на Русия означава “земя на червени” в чест на червенокос викинг на име Рурик.
Червенокосите клоуни също водят началото си от Русия.
От 1930 до 1950 година в Касвил, щата Мисури, е съществувал женски баскетболен отбор наречен “Червенокосите”. За едно кратко време за тях говори цялата страна и те са изключително търсен представителен отбор сравним с Харлем Глоуб Тротърс. Важно е да се отбележи, че те не са били естествено червенокоси, или поне не всички.
През късния 16 век мазнината извлечена от червенокос човек е била основна съставка за повечето отрови.
Лилит, първата жена на Адам, винаги изобразявана с червена коса, е известна с това, че отказала да легне отдолу по време на половия акт, като отсякла: “Защо трябва аз да съм отдолу, след като съм равна на теб и двамата сме създадени от кал” – Патай
В катедралата Свети Павел в Лондон, малки статуетки разказват историята на грехопадението в Райската градина. Адам сочи с едната си ръка към забранения плод, а с другата – към златокосата Ева. После архангелът ги извежда от градината. Адам, прикрит с лист от смокиня, е обгърнала с ръката си Ева, която сега е превила чело и има дълга червена коса.
По подобен начин в рисунките на Сикстинската капела през 1874, Микеланджело в своето Изкушение пресъздава една Ева с кафяви коси, на която червенокоса змия-жена с оголена гръд подава червена ябълка (Сатаната в образа си на жена естествено носи червена коса). В съседната фреска Ева е изхвърлена от Райската градина с лице покрито със срам и отново с червена коса.
Червената коса на Ева представлява петното на срама, както и автентичната алена буква. По-късно нейния син, Каин, ще е с червена коса и ще погуби душата си.
Първият червенокос британски монарх е бил жена. Будика била Келтски воин и повела хората си срещу римляните през 60 година от н.е.
Вярването, че червенокосите са вещици идва от германските народните приказки. През периода 1483-1784, хиляди заподозрени в магьосничество били разсъбличани и претърсвани за “знаци на дявола”. Знаците включвали всякакви “аномалии” като лунички, бенки, брадавици и рождени белези. Червената коса също била считана за аномалия. Като се има предвид и наличието на лунички при червенокосите, това бил наистина страховит и шокиращ ужас. Около 45 000 жени били измъчвани и умъртвени чрез изгаряне на клада или удавяне.
Египтяните смятали, че червения цвят носи нещастие и създали своя церемония, на която изгаряли червенокоси жени живи, за да го унищожат напълно – Клауди Де Лис.
Британската преса наскоро изнесе, че MC1R (гена на червената коса) ще се използва в ДНК тестове за да се приеме или изключи вероятността заподозрените в убийство да са червенокоси. Това доста би стеснило търсенето, ако гена се открие в малка част от извършителите. Има надежда, че по нататък чрез тестове ще може да се установи и цвета на кожата и физическите особености на човека. – Марион Роуч
В Камерун, Централна Африка, се вярва, че червенокосите албиноси, наречени нгуенгуерос, се раждат в следствие на полов акт по време на менструация. ООН и други световни организации полагат грижи и се застъпват за техните права тъй като има подозрения за извършване на ритуални убийства в някои региони на Африка.
Археологически разкопки в китайската пустиня Такла Макан откриват мумифицирани скелети на червенокоси датиращи от преди 3000 години.
През 2001 година ирландски съдия глобил мъж за нарушение на обществения ред с думите: “Аз твърдо вярвам, че цвета на косата влияе върху характера на човека, а вашата коса определено издава характера ви.”
Червенокосите винаги са били считани за ненадеждни. Юда винаги е изобразяван с червена коса, което показва предразсъдъка към този цвят.
Римляните са имали червенокоси роби на по-висока цена.
Според слухове, Адолф Хитлер забранил брака на двама червенокоси, тъй като се боял, че потомството им ще бъде ”с отклонения”.
“Ще те бия като червенокос завареник”. Тази фраза се родила в американския юг и намеква за положението на незаконородените потомци на белите господари.
Имало е време, когато на брамините е било забранено да се женят за червенокоси.
Във Франция да си червенокос се смята за такава нещастна съдба, че няколко жени се обединили в сдружение “Гордея се, че съм червенокоса”.
Червенокосите деца в историята са били дамгосвани като резултат от нечист секс. Това им е спечелило прозвища от рода на “червена буца” и “тампонче”.
Библията отбелязва, че дългата коса на жената е нейната красота, защото може да бъде използвана като покривало. Обратно, в песента на Соломон, се казва, че това е предмет, който предизвиква нечисти желания. Предполагам, че няма средно положение.
Смята се, че пчелите налитат повече на червенокоси отколкото останалите.
В Дания е чест да имаш червенокосо дете.
В Корсика, когато минаваш покрай червенокос човек на улицата трябва да го заплюеш и да се отвърнеш от него.
В Полша, ако минеш покрай трима червенокоси ще спечелиш държавната лотария – Силвия Стевез
В гръцката митология червенокосите се превръщат във вампири, когато умрат.
По време на испанската инквизиция огнената коса е била свидетелство, че собственика й е откраднал от адския огън и трябва да бъде изгорен като вещица.
По руска традиция червената коса е провъзгласена като знак за избухлив характер и лудост. Една руска поговорка предупреждава: “Никога не е имало светец с червена коса.”
Ливърпулско суеверие гласи, че ако срещнеш червенокос в началото на пътуване е лош късмет и лош знак. Налетиш ли на такъв докато все още си на палубата или борда, ако си умен ще се прибереш вкъщи.
По английска и шотландска традиция, когато дойде Нова Година, първият, който пристъпи прага, ти носи късмет. Брюнетите носят най-много късмет. Русокосите не носят никакъв. Вдовец носи лош късмет. Червенокосите носят най-лошия късмет. Традицията за “първото пристъпване на прага” е била толкова разпространена по едно време, че някои домакинства са си наемали “гости”.
Аристотел е бил известен с вярването си, че червенокосите са лишени от емоции.
Френска поговорка гласи, че “червенокосите жени са или жестоки, или измамници, а обикновено и двете.”
Fema-bg.com
